Сливен

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

“Ето го, заграден на запад и север от високи рътлини и скалисти хребети, той е застанал на границата между Стара планина и равнината, опрял гръб на Балкана, с лице към Тракия…”

(К. Константинов)

Неоспорима е щедростта на природата към Сливен. Скалният масив “Сините камъни”, чистият въздух, изобилието на вода, умереният климат, минералните извори, плодородната долина на Тунджа и Сливенското поле са само част от нейните дарове.

Мястото на днешния град е обитавано от хилядолетия. Историята ни отвежда към времето на траките и после пласт върху пласт откриваме присъствието на римляни, славяни, гърци, усещаме духа на Първото и Второто българско царство.

Нашите прадеди създават селището на кръстопът и това е едно от големите предимства на Сливен, играло важна роля в неговото минало и настоящо развитие.

Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие и съвременния облик на Сливен.

Неизменен белег на дълголетната история на града е и духовността. Култов център от времето на античността, градът развива тези свои функции в един нов смисъл през Ранното християнство и Средновековието. Сливен е сред най-значимите духовни средища в България повреме на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи, чиито имена са свързани с развитието на българската и европейската наука и култура, на просветното дело и стопанското развитие в българските земи. През 1827 г. в Сливен е открито училище, а през 1860 г. е създадено читалище “Зора”. Забележителен е и днешният принос на Сливен в културната съкровищница на България. Много имена на изтъкнати съвременни творци и учени се свързват с нашия град.

Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов.

Съвременният Сливен обединява функциите на стопански и духовен център с тези на областен и общински административен център. Със своите 112 103 /2006 г./ жители той е осмият по големина в страната.