Кюстендил

Кюстендил

ИСТОРИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЛАСТТА

ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА КЮСТЕНДИЛСКА ОБЛАСТ

Праисторически проучвания

Първите праисторически материали от територията на бившия Кюстендилски окръг са от археологическите разкопки на Йордан Иванов на римската вила край с.Невестино през 1904г. По-късно при прокопаване на ж.п. линията край с.Мурсалево е открито ново праисторическо селище от епохата на неолита. През 1938-1939г. Дж. Гол извършва теренни обхождания в района и регистрира нови селища край гр.Дупница, Невестино и Слатино. В края на 50-те години става известно и неолитното селище край с.Шишковци.

За системни археологически проучвания може да се говори едва от 1977г., когато в Сапарева баня започва разкопаването на неолитно селище в м.”Кременик”. С кратки прекъсвания проучванията продължават и сега. През 1978г. са проведени сондажни проучвания в голямата пещера край с.Илия. Тя е била населявана в края на каменномедната епоха и ранножелязната епоха.

През 1980г. са проведени спасителни разкопки в чашата на язовир “Дяково”. Селището е било населявано през средния и началото на късния енеолит. От 1981г. до 1988г. се проучва праисторическото селище край с.Слатино. Откритите в него материали са от средния неолит и ранния енеолит.

От направения кратък преглед на праисторическите проучвания е видно, че те започват сравнително късно по отношение на другите райони от страната, но за сравнително кратък период от време е натрупано значително количество материали, които запълват т.нар. “бяло петно” в археологическата карта на страната.

Горното течение на р.Струма е част от главния път на комуникация между Беломорското крайбрежие и земите на Долния Дунав през епохите на неолита и енеолита /края на VІІ хил. пр.н.е.- ІV хил. пр.н.е./. От тук произлиза и неговата важна роля за разпространението и развитието на неолитната и енеолитната култура не само у нас, но и на Балканите.

Кюстендилският район през античната епоха

Земите по горното течение на р.Струма/Кюстендилски и Дупнишки район/ през античната епоха са били обитавани от тракийското племе дентелети. Сведенията на античните автори свидетелствуват за ролята, която те са играли в историята на западнотракийските земи. При наличието на благоприятни географски условия възникват две значителни тракийски селища – Пауталия/Кюстендил/ и Германия/Сапарева баня/.Пътищата , които са свързвали Горнострумската област със съседните райони и най-вече с гръцкия юг съдействуват за развитието на стопанските и културни контакти и влияния. Ценни данни в тази връзка дават откритите монетни съкровища от елинистическата епоха.

С установяване на римската власт земите на дентелетите са включени в стратегиите полска и планинска Дентелетика, обединени по-късно в една. Пауталия през І – ІІ век прераства в град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на своята територия. Неговото значение се запазва и през късната античност. В новосъздадената провинция Вътрешна Дакия, Пауталия е бил третият по значение град. През неговата територия е минавал един от главните пътища – Сердика – Пауталия – Стоби, водещ за Адриатика, който заедно с естествения път по долината на р.Струма и редица второстепенни пътни артерии способствуват за развитието на рудодобива, земеделието и скотовъдството, занаятите, както и за оживените търговски връзки с други антични центрове.

В резултат от дългогодишните археологически проучвания в Кюстендил са разкрити редица паметници на материалната култура и изкуство през римската и ранновизантиийската епоха. В над 20 сектора е проследено трасето на Градската крепостна стена на Пауталия.Очертания от нея град в равнината е с площ 29,30 ха. Проучени са редица сгради – магазини, жилища, базилики и др. Сред тях се открояват римските терми от ІІ –ІІІ в. като една от най-представителните сгради в Пауталия. Многобройните находки на надписи, оброчни плочи, бронзови и керамични съдове, архитектурни детайли, скулптурни произведения, мозайки, накити, монети и др.изясняват моменти от бита и духовния живот на местното тракийско население. Локализирани са и некрополите на Пауталия. Разкритите в тях погребални съоражения и инвентар дават данни за погребалните обичаи.

Второто значително тракийско селище в територията на Пауталия е град Германйя, който известно време е бил седалище на кохорта от римски помощни войски. Едновременно с проучването на елементи от укрепителната система са разкрити и сгради от един квартал. От находките, открити по време на разкопките е установено, че населението се е занимавало със земеделие, лозарство, овощарство и някои занаяти като ковачество, грънчарство, каменоделство и др. Некрополът се е намирал западно от града.

Многобройните останки от селища и крепости в Кюстендилския район през римската и ранновизантийската епоха са доказателство за интензивен поселищен живот. Значителнните площи, върху които се намират античните градежи в Рила, Коняво, Багренци, Таваличево и др. говорят за съществуването на викуси и тържища. Добре запазени са и редица крепости в планинските райони.

Регистрираните некрополи дават информация за погребалните съоражения и погребалния обряд. Тракийският погребален обичай, който се запазва и в римската епоха намира израз в значителен брой могили, в който са открити погребения с богато украсени тракийски колесници.

Пауталия се отличава и с богатството на религиозния живот. Светилището на Асклепий в Кюстендил е известно тракийско култово място. Проученото светилище на Зевс и Хера в Копиловци е свидетелство за популярността им в района. Наред с тях са почитани и други богове от гръцко-римския пантеон. Застъпени са и някои източни култове, от които най-разпространен е този на Митра.

Кюстендилският район през средновековието

Вероятно по време на славянските заселения Пауталия /дн.Кюстендил/ е пострадал сериозно. Според академик Д.Ангелов не може да се каже какви точно славянски племена са се заселили в провинцията Вътрешна Дакия и по-специално в областта на античния център Пауталия поради липса на данни. Трудно е да се отговори и на въпроса, какво е станало и със самия град и жителите на околните селища след твърдото установяване на славяните. Знаем само, че след 553 год. Името Пауталия не се среща никъде. Твърде по-късно го срещаме в изворите като Велбъжд.

Труден за изясняване е и въпросът относно произхода и значението на името Велбъжд. Вероятно е да се приеме, че името Велбъжд е във връзка със славянското лично сложно име Велбъжд, което се е срещало през разглеждания период. Възможно е така да се е наричал някой славянски племенен вожд, под чието управление е попаднал града.
Известно е, че Велбъжд през VІ – VІІІ век се е намирал в пределите на Византийската империя, а славяните живеещи тук били поданици на византийския император.
Липсват извори за присъединяването на Велбъжд към територията на България, но това вероятно е станало по време на хан Персиян /836 – 852/. При този български владетел в границите на българската държава влязла една голяма част от Северна и Средна Македония с градовете Охрид, Прилеп и др. За първи път славянското наименование на града – Велбъжд се споменава в грамота на Василий ІІ от 1019г.

В периода на развития феодализъм градът заема важно място в стопанския живот на югозападните български земи, поддържа търговски връзки с Дубровник, Венеция и др. В изворите е посочен като важен епископски център. През ХІІІ – ХІV век Велбъжд продължава да е духовен център. От това време са запазени много църкви и манастири. Най-известна е църквата “Св. Георги” в кв.Колуша, старо митрополитско седалище. По архитектура напомня Боянската и Несебърската църкви, а стенописите й са с национална стойност. Голям интерес за историците и изкуствоведите представляват и църквите от това време по поречието на р.Струма. От това време са най-богати и сведенията за историята на световно известния Рилски манастир. Историята на манастира от неговото създаване до ХІV век е тясно свързана с личността на основателя му Иван Рилски, роден в с.Скрино – на десния бряг на р.Струма близо до гр.Бобошево. Предполага се , че той е роден около 876 – 880г., т.е. едно десетилетие след покръстването на българите.

Пряко свързана с историята на Велбъжд е Велбъждката битка, станала 1330г. между българи и сърби, в която българите били разбити, а самият цар Михаил Шишман бил убит в боя. В края на ХІV век в Югозападните български земи се обособява самостоятелно Велбъждко княжество, начело с Константин, син на Деян и зет на Иван Александър. Константиновото княжество е последната българска крепост, която пада под османско владичество. От края на ХІV век и първата половина на ХV век названието на града е Кюстендил, което в буквален превод от турски означава Константинова земя. В края на първата четвърт на ХV век след едно неуспешно въстание на българското население, османските завоеватели ликвидират относителната самостоятелност на земите на деспот Константин и те окончателно са включени в рамките на турската държава. Средновековният Велбъжд е център на санджак, който по числеността на своите ленове и броят на спахиите си е третият по големина в рамките на Османската империя. Българското население от Кюстендилския край споделя тежките изпитания и трагичната историческа съдба на своите сънародници от останалите части на българските земи, ала съпротивителният огън в него никога не е угасвал.

Синовете на велбъждкия болярин Яков – Йосив, Давид и Теофан през втората половина на ХV век възобновили дейността на Рилския манастир. Той се превърнал в истинска крепост на българщината и заедно с бобошевския манастир “Св.Димитър” изиграл огромна роля за запазване на българското народностно съзнание в цяла Югозападна България.

Кюстендилският район през периода на Възраждането

В началните векове на робството борбата на българите в нашия край срещу омразното иго се проявила най-вече в хайдушкото движение.За поява на хайдушки дружини за първи път се споменава в султанска заповед от 1528год. За дейността на хайдушките дружини в планините на Кюстендилския край разказват множество легенди, предания и песни за хайдути и хайдушки войводи в този край.

Успешните военни действия на страните от Свещената лига срещу Османската империя и въстанието на Карпош през 1689 г. пробуждали освободителните тежнения на населението от нашия край. В началото на ХVІІІ век най-благоприятни условия за културно-просветна дейност на българското население съществуват в с.Бобошево. Това е свързано с факта, че Бобошево от самото начало на робството до 1862 г. запазва известно местно самоуправление и редица данъчни облекчения, което се отразява благоприятно върху икономическото му развитие и етнически състав. Бобошевския манастир “Св.Димитър”, наред с Рилския манастир е един от центровете на книжовна и просветна дейност в цяла Югозападна България.

В края на ХVІІІ век и началото на ХІХ-ти в селищата на Кюстендилския санджак съществува осъзнаваща се национално-българска общественост, която повела борбата за новобългарска просвета и независима българска църква.
През 1816 г. с общонародни средства е построена черквата “Успение Богородично”. Към 1820 г. в непосредствена близост до нея е открито първото българско килийно училище в града. През този период килийни училища са открити и в Дупница, Рила /1830г./, Сапарева баня и други селища. За кратък период от време, старите килийни училища отстъпват място на новото светско училище. Така през 1849г. за целите на новото училище в Кюстендил е построена сграда. Дейността на учителите Христо Крантов, Никола Тонджаров, Аверки Попстоянов, Даскал Димитри, Тодор Пеев в Кюстендил, на Христо Димитров и Георги Икономов в Дупница, Никола Попфилипов, Тодор Ненов, Никола Чомаков в Бобошево довели до окончателното скъсване с килийното образование. След това училищата в Кюстендил /1850 г./ и Дупница /1856 – 57г./ прерастнали в класни училища. Развитие получава и девическото образование. През 1854 –1855г. Анастасия Димитрова от Дупница открива девическо училище в дома си, а няколко години по-късно открива и девическо училище и в Кюстендил /1860г./. След Кримската война броят на началните светски училища значително се увеличава. Освен в градовете училища се откриват и в много от селата. Израз на народния стремеж към знания и просвета са откритите читалища в Дупница /1858г./, Кюстендил/1869 г./ и в Бобошево /1876 г./.
След Кримскат война се разгаря и борбата за независима българска църква. Тя обхваща всички селища на голямата кюстендилска епархия. Водени от Захари Струмски, Авксенти Велешки, Тодор Пеев кюстендилци водели непрекъсната борба срещу гръцките владетели Дионисии и Игнатий. След едно всенародно надигане на българското население от епархията през 1869 година била окончателно отхвърлена властта на Цариградската патриаршия. За първи екзархийски владика в Кюстендил през 1872 година е определен Иларион Ловчански. Трудна и продължителна била борбата и на българското население от Дупница и Бобошево срещу гръцките владици Дели Матей, Паисий и Пахомий.

Едновременно с борбата за независима българска църква и новобългарска просвета се водела борбата за политическо освобождение. Най-видните представители на хайдушкото движение от нашия край са Ильо Марков и Румена войвода. Националният герой Ильо Марков /Ильо войвода/ преминава през всички етапи на борбата.От 1850 до 1861 година той е закрилник на българското население от Малашевската планина до Родопите. През 1862 година е в първата легия на Раковски където в неговия отряд служи и бъдещия апостол на свободата Васил Левски. По време на освободителната Руско – Турска война той е командир на голяма доброволческа чета, която подпомага отряда на генерал Гурко. С идеите на националната революция кюстендилци се запознават чрез Тодор Пеев – учител в Кюстендилското училище през 1868 – 1870 г. близък съратник на Левски. Той подготвя създаването през 1872 г. на революционни комитети в Кюстендил и в манастира “ Св.Яким Осоговски”.

Нашият край дава участници и в Априлското въстание. Христо Г. Меджедиев от Дупница е в четата на Панайот Волов, а Начо Величков /Рила/ е куриер на Бенковски. Като непосредствен отзвук на априлското въстание е въстанието в с.Разловци начело с Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян Разловски. С избухването на Руско-турската война в 1877 – 78 година десетки българи от края се стичат в редовете на българското опълчение. Само от района на Кюстендилско /без Дупнишко/ в опълчението участвуват 115 мъже. В последните дни на януари 1878 г., няколко дни преди примирието в Одрин, благодарение на руските войски и четата на Ильо Марков този район е освободен.

Период след Освобождението

Основният поминък на населението от Кюстендилско – овощарство и лозарство е спомогнал твърде много за развитието на различните занаяти – медникарство, грънчарство, железообработване и др. След Освобождението с развитието на промишлеността и търговията започват миграционни процеси, които оказват силно влияние върху развитието на населените места и тяхната структура. В района се заселват българи от днешна Македония. Появяват се фабрики за прежди, спиртоварни, маслобойни, консервни , дараци, тютюневи складове и др. Най-стари промишлени предприятия, заварени от национализацията са рудник “Бобов дол” с начало на производство 1891г., дървообработващо предприятие на братя Балабанови от 1903 г. в с.Бараково, мукавена фабрика и книжна фабрика от 1928 г.

За периода от 1944 до 1980 г. Кюстендилския район се развива като промишлено-аграрна структура, а съотношението между общата промишлена продукция и селскостопанската продукция е 86:14. През 1979 г. в бившия Кюстендилски окръг има 51 промишлени държавни и кооперативни предприятия, като вътрешнотериториалното им разпределение е неравномерно – съсредоточени главно в Кюстендил, Дупница и Бобов дол. Най-голям дял от общата промишлена продукция има машиностроенето и металообработването 33,5% - заводи за кондензатори, за трансформатори, приборостроене, инструментално оборудване, асансьори, релета и др. На второ място е хранително-вкусовата промишленост – 27% - млекопреработване, консервна, винарска, за ферментация на тютюн. Добивът на електроенергия е 15,7% - ТЕЦ “Бобов дол”, ВЕЦ група “Рила”, ВЕЦ “Осогово”. Химическата промишленост е 10,4% - Химикофармацефтичен комбинат, производство на нафталин. Важно място в отрасловата структура заема въгледобивната промишленост – 5,8% - Минно-енергиен комбинат “Бобов дол” за добив и обогатяване на кафяви и лигнитни въглища, мина “Бистрица”. Застъпени са и хартиено-целулозната промишленост в Кочериново, преработка на дървесина в Дупница, обувна промишленост в Кюстендил и Дупница.

Селското стопанство за периода е с основна насоченост овощарство, тютюнопроизводство и животновъдство. Овощарството е най-добре развито в Кюстендилската котловина, в района на Сапарева баня, Бобошево, Кочериново и Рила, тютюнопроизводството - в Бобошево, Кочериново, Рила, Дупница и Кюстендил. В полупланинските райони и в поречието на р.Струма се развива картофопроизводството и зеленчукопроизводството. Създадени са Институт по овощарство и Опитна станция по тютюна. Животновъдството е представено с говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство и птицевъдство – средно развито. Горите са 40% от площта на района и се стопанисват от горски стопанства.

По отношение на инфраструктурата – общата дължина на пътно-шосейната мрежа през 1979г. е е 1182 км./ 3,24% от пътната мрежа на страната/, като от шосета 8% са главни, 4,7% първокласни, 18% второкласни и 69,5% третокласни. Главни шосейни възли са Кюстендил и Дупница. През района преминават две жп линии: София – Благоевград – Кулата и София – Радомир – Гюешево. Чрез Велбъждкия проход се осъществява пряка връзка с Македония. На територията има два гранични контролно-пропусквателни пункта – “Гюешево” и “Олтоманци”.

Към 1980 г. има 138 здравни заведения, от които четири болници с 1487 легла, санаторно-курортни заведения, здравни служби, участъци и др. Изградени са спортни комплекси в Кюстендил, Дупница, Бобов дол и Рила. Туризъмът е добре развит на базата на минералните извори в Кюстендил и Сапарева Баня. В района е разположен и националният архитектурен комплекс “Рилски манастир”. До 1980 г. има 101 учебни заведения, 129 детски градини и 170 читалища. Переодично се организират културни тържества – “Кюстендилска пролет”, събори, пленери и др. В района са регистрирани множество паметници на културата – Рилски манастир, архитектурно-археологичен резерват “Пауталия - Велбъжд” Кюстендил . При селата Ветрен, Мурсалево, Берсин ,Бобошево и Сапарева баня са установени следи от праисторически селища. Запазени са ценни паметници – църкви, манастири и др. от средновековието – Бобошево, Таваличево, Вуково, Пастух, Граница, Невестино и др.

След 1989г. в страната настъпват важни икономически промени, които рефлектират в развитието на Кюстендилския район като цяло. Съществени процеси на раздържавяване се развиват в икономиката – промишлеността, селското стопанство, инфраструктурата, туризма, банковото дело, строителството и др.

През 1999г. с указ №1 – ДВ 2/08.01.1999г. на Президента на РБългария са утвърдени границите на Област с административен център – Кюстендил, в която са включени общините: Бобов дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня и Трекляно. Развитието към момента на тези общини и областта като цяло се определя от сравнително слабата им собствена приходна база и преди всичко от субсидиите от Републиканския бюджет. Налице са и глобални финансови ограничения, произтичащи от тригодишното споразумение с Международния валутен фонд за периода 1999 – 2001г. Именно тук е ролята на Областния план за регионално развитие, който в макрорамката на Националния план за регионално развитие ще определи целите, стратегията и приоритетите, които ще гарантират устойчивото развитие на Областта в периода 2000 – 2006г.

карта Велико Търново

ПРОМЯНА РАКУРСА НА ПОЛИТИКАТА ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛНА КЪМ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ *