Благоевград

Благоевград

История на Благоевград

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити, изпратили прошение до римския император Гордиан III. От текста му научаваме, че на две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци. С идването на славяните животът тук замрял, а за следващите векове липсват данни.

След османското завоевание на полуострова от 15 век, на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си - „Джума Базари“, „Джума“, „Баня“, „Орта Джума“, „Джумая“, „Горна Джумая“. „Джумая“ е арабска дума, звучаща по-различно от турското произношение - „джамаа“, което означава „множество от хора“. Арабският корен в етимологията на името означава „петък“. Петъкът е бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен.

По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише:

...оставив село Семитлия, вступил в долину, на которой красуется городок Джумая на реке Струме. Ночь провел я у гостеприимных жителей его. Джумая имеет одну церковь во имя Введения Пресвятыя Богородицы и небольшое болгарское училище.

Паметник на Гоце Делчев, български национален герой.

Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 г. е основано и читалището на града.

През 1900 г. според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.[4]

При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата и Първата световна война в града се заселват многочислени маси българи-бежанци, идващи от Егейска Македония и Вардарска Македония. Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.

През 1919 г. излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, като до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес Американския университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните.

карта Благоевград

ПРОМЯНА РАКУРСА НА ПОЛИТИКАТА ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛНА КЪМ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ *