Русе

Русе

История на Русе

В чертите на съвременния град се намира известната Русенска селищна могила - праисторическо поселение, съществувало преди повече от 5000 години. В началото на новата ера върху част от територията на днешния град Русе е възникнало античното селище Сексагинта Приста (Шейсетте кораба), като “приста” означава точно определен вид гръцки речен стражеви кораб. Основано е вероятно от римския император Веспасиан (69-79). По-късно се среща под имената Пристис и Пристаполис. Просъществува до VI век, когато е разрушен от аварите. През средновековието край развалините на античното селище се появява ново, посочено за първи път в Брушкия пътеводител от XIV век като Роси, а в султански регистър от 1431 г. и в мирен договор между Османската империя и Маджарската държава от 20.VIII.1503 г. с името Руси. В хрониките на Ахмед Нешри и в редица стари карти градът е даден като единно селище с разположения на срещуположния бряг на Дунав Гюргево под името Йоргьоги, Йоргово, Юрукова, Руси отсам и отвъд Дунав, Гюргево отсам и отвъд Дунав. През 1595 г. влашкият владетел Михай Витязул (Храбри) прави опит с влашко-българска войска да освободи България, при което градът е разрушен. След възстановяването му в началото на XVII век получава името Русчук (Малък Руси). Градът все повече се превръща във важно пристанище и силна гранична крепост. През 1811 г. руският генерал Кутузов провел известното Русчушко сражение, в което се проявил като талантлив пълководец. В 1864 г. градът става център на Дунавската област в Османската империя. През 1866 г. е завършен строежът на първата жп линия в българските земи - Русчук-Варна. Било създадено първото модерно земеделско стопанство Нумине (Образцов чифлик). Основано е Речно управление и за кратък период са закупени 7 парахода и 15 шлепа. Открита е печатница с машини от Виена, в която се печатали вестници, книги и учебници. Открива се книжарницата на Христо Г. Данов. За нуждите на светското образование в Русчук през 1843 г. Александър Русет издава в Страсбург първата географска карта на България на български език.

С активното корабоплаване по Дунав (най-вече австро-унгарски параходи) в града прониква европейско влияние и това се отразява положително на цялостното му развитие. Архитектурата не остава по-назад и започват да се строят частни и обществени сгради, наподобяващи стила на столицата на Австро-унгарската империя - Виена. Европейската мода в облеклото също прониква най-напред в този български град. От 1 януари 1866 г. тук започват първите по българските земи метеорологични наблюдения със съвременна австрийска апаратура.

Русчук не остава встрани от борбите за духовно и национално освобождение, още повече, че като входна врата към Европа тук най-напред проникват съвременните свободолюбиви идеи на Стария континент. Читалище “Зора” и домът на изключителната българска патриотка баба Тонка Обретенова стават огнища на националната борба. Много революционери са подпомогнати да напуснат империята или да се завърнат в Отечеството. Тук загива при престрелка с турската полиция Ангел Кънчев - един от най-верните и пламенни съратници на Левски. В града са погребани Баба Тонка, синовете и дъщерите ґ, революционери, отдали живота си за свободата на България - Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Христо Македонски, Димитър Ценович и още много велики българи.

През 1979 г. в Русе беше открит Пантеон на възрожденците с вечен огън. В него са събрани костите на много от 453-те достойни българи, родени или свързали живота си с този град, чиито имена са изписани в пантеона. На 20.II.1878 г. руските войски, начело с ген. Тотлебен, влизат в Русчук, посрещнати възторжено от населението, водено от митрополит Климент Браницки (Васил Друмев).

Градът е бил най-големият в освободените български земи - наброявал е над 20 000 жители. На 31.VII.1879 г. e вдигнат български флаг на подарените от Русия кораби, с което се поставя началото на организираното българско корабоплаване. През 1881 г. е открито и първото морско техническо училище, преместено по-късно във Варна. През 1881 г. е създадена и първата българска банка - “Гирдап”. През 1889 г. е учредена първата българска търговска камара, а две години по-късно - първото наше акционерно застрахователно дружество “България”. Към края на XIX век в свободния град Русе творят много известни архи текти (Едуард Винтер, Удо Рибау, Георг Ланг, Едвин Петрицки, Негос Бедросян, Тодор Тонев, Никола Лазаров и др.), художник-декоратори (Карло Франческани, Джовани Питор и др.), паркостроители (Фердинанд Халобер, Рихард Нойвирт и др.). Неслучайно и досега Русе се счита за най-европейския български град. Тук са родени писателите Елиас Канети, носител на Нобеловата награда за литература за 1981 г., Добри Немиров, Майкъл Арлън, живели са Любен Каравелов, Иван Вазов, Стоян Михайловски, поетът Цветан Радославов, автор на текста и мелодията на песента “Горда Стара планина” (1885), превърнала се в български национален химн, художникът Жул Паскен (Пинкас), пианистът Ото Либих, оперната артистка Мими Балканска, академик Михаил Арнаудов.

Ролята на града нараства още повече с построяването през 1954 г. на т.нар. Мост на дружбата между българския и румънския бряг. Именно тук, в Русе, в края на 80-те години на XX век се зароди гражданското движение за защита на града от обгазяванията на Гюргевския химкомбинат( Румъния), белязало началото на демократичните промени в България. Понастоящем Русе е крупен икономически, транспортен, културен и туристически център.

карта Русе

ПРОМЯНА РАКУРСА НА ПОЛИТИКАТА ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛНА КЪМ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ *