Предложения за мерки за противодействие на корупцията сред висшите етажи на властта

В  Редовния доклад на Европейската Комисия за България – 2004, е отбелязано, че “подходът, предприет от българските власти в борбата с корупцията  оставя настрана необходимостта от предприемане на специфични мерки в борбата срещу корупцията на високо ниво, в политическите, местните и бизнес средите“.

С цел да подпомогне предприемането на такива мерки от правителството, Булгари подготви следните предложения за конкретни мерки, насочени към противодействие на корупцията  на високо ниво:

 

1. Народното събрание, като орган на върховното народно представителство, заема централно място в системата на държавните органи. Неговото предназначение предполага да работи в най-голяма степен в режим на публичност и прозрачност и да допринася за ефективността на инициативите за овладяване на корупцията в държавата и обществото изобщо.

За повишаване на публичността и прозрачността в работата на парламента, за утвърждаване и издигане на авторитета на Народното събрание и общественото доверие в дейността на народните представители, както и за преодоляване на конфликтите на интереси в сферата на законодателната власт се предлага:

  • Приемане на етични норми в работата на народния представител, с който да се уредят принципи на поведение на народния представител (приоритет на обществения интерес, прозрачност в действията, уважение към гражданите, обективност и т.н.) и правила за разкриване на информация, както и за избягване конфликти на интереси.
  • Създаване на постоянна комисия по парламентарна етика, която да регистрира декларираните случаи на конфликти на интереси и да разглежда сигнали на граждани и техни организации за нарушения на народни представители, както и да предлага налагането на санкции.

 

  • Въвеждане на механизъм за информиране на обществеността за нарушения на финансовата дисциплина от страна на депутати и за наложени санкции като се намери необходимият баланс между изискването за поверителност на информацията в работата на предлаганата комисия по етика и необходимостта от прозрачност и публичност.

2. Законодателното решение за въвеждането на института на финансово-имущественото състояние и неговото практическо приложение година играят ролята на възпиращ фактор, макар и главно от морално естество, срещу корупцията във високите етажи на властта. Същевременно, само Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни  длъжности (в сила от 13 май 2000 г.) в този му вид, не е достатъчна гаранция за избягването на конфликта на интереси и превенцията срещу корупционни практики в дейността на висшите държавни служители от трите власти.

В отговор на необходимостта от повишаване на ефективността на контрола, осъществяван от Сметната палата се предлагат следните мерки:

  • Необходимо е установяване на правила, определящи възможните конфликти на интереси, обвързването им с вътрешни правила и етични кодекси, и съответно въвеждащи санкции при нарушаване на установените правила.

 

  • Необходимо е в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности да се определят срокове, в които лицата, назначени или освободени от длъжност, да подават декларации и да се предвиди възможност за осъществяване на контрол на информацията в подадените декларации.
  • Институтът на финансово-имуществено състояние се нуждае и от доразвитие, съпроводено с разширяване на правомощията на контролните органи и санкциите в тази сфера, прецизиране на законодателните решения по отношение на кръга на задължените лица, достъпа до регистъра и защита на личните данни, а в по-далечна перспектива – и за преминаване към електронен регистър.

 

  • Да се предоставят контролни правомощия на Сметната палата не само по отношение на бюджетните организации, но и на банките и търговските дружества, в които е възможно източването на държавни средства.
  • Да се разширят правомощията й за осъществяване на реализацията на резултатите от одитната дейност; констатациите от одитните доклади и материалите от одитите да имат доказателствена сила пред компетентните органи.

 

3. С цел да се улесни разследването и наказването на политическата корупция се предлага:

  • Въвеждане на институцията на длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява прокурорски функции, или екип от такива длъжностни лица извън йерархичната система на прокуратурата в сегашния й вид. Тези лица следва да бъдат избирани от Народното събрание за изпълнение на определени функции (например образуване на предварително производство, разследване, повдигане и поддържане на обвинение за престъпления, извършени от висши политици и магистрати, за случаи на вътрешна корупция в съдебната власт и т.н.) или по конкретен повод (ad hoc) и да им бъде предоставен имунитет на магистрати.

 

  • Преразглеждане на въпроса за имунитета на народните представители,  конституционните съдии и другите лица, заемащи висши държавни длъжности. Като първоначална стъпка в тази насока имунитетът на тези лица следва да бъде ограничен до функционален (по аналогия с решението за имунитета на магистратите), а в дългосрочен план може да бъде обмислено и неговото отпадане.

4. С цел да се ограничат случаите на политически натиск и намеса в работата на съдебната власт се предлага:

  • Въвеждане чрез конституционна промяна на избор на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор от Народното събрание с квалифицирано мнозинство. Народното събрание следва да има право да освобождава предсрочно и да взема решение за снемане на имунитета на тези лица само при строго определени в Конституцията условия и ред. Логическо продължение на този принцип би било и закрепването на  възможността председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор (в качеството им на административни ръководители) да могат отговарят на парламентарни питания при изрично уредени случаи и ред. По този начин, без да накърнява независимостта на съдебната власт, Народното събрание може да играе важна роля в постигането на баланс и взаимен контрол между властите.

 

  • Промени в статута на ВСС и реда за формиране на състава му и въвеждане на избор на членовете на ВСС само от органите на съдебната власт. Членовете на ВСС от своя страна следва да номинират член от своя състав за председател, чийто избор да се провежда от Народното събрание, пред което той да се отчита периодично и по конкретен повод. Това предложение е във връзка с формулираното предложение за избор на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор от Народното събрание. По този начин, макар да се елиминира парламентарната квота при определяне на състава на ВСС, се запазва ролята на парламента в постигането на баланс и взаимен контрол на властите. В случай че парламентарната квота се запази, предложението е изборът да се провежда с квалифицирано мнозинство. Промените в статута и начина на формиране на ВСС имат за цел да ограничат възможностите за влияние на управляващото мнозинство при назначаване на ръководителите на съда, прокуратурата и следствието, както и при приемане на други важни решения за съдебната власт. По този начин ще се намали и рискът представителите на отделните звена на съдебната власт, излъчени от нейната квота, да отстояват вътрешноинституционални, дори взаимно противостоящи позиции, което затруднява формирането на единна и обективна позиция на членовете на съвета.

5. Във връзка с необходимостта да се утвърждава ролята на Конституционния съд като пазител на конституционно-правния консенус и като гарант за спазването на Конституцията се предлага да се обмисли възможността за промяна на реда за формирането му – да се замени досегашния квотен принцип на избор на конституционните съдии с избор само от Народното събрание (като се запази участието на съдебната власт и президентът в този процес само с възможност за номиниране на част от конституционните съдии) с квалифицираното мнозинство, с което се приема и изменя Конституцията. Решение в тази посока би допринесло за укрепване на независимостта на Конституционния съд и би създало гаранции срещу политизирането на конституционното правосъдие.