ДЪРЖАВНО УКРЕПВАНЕ И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА IX ВЕК; ХАН КРУМ(803-814)

Приключилите в края на VIII в. династични междуособици съдействали за постепенното укрепване на българската държава. Новият владетел произхождал от панонските българи и станал родоначалник на една от най-бележитите династии на първата българска държава, управлявала почти до края на Х в. Началото на Крумовото управление съвпаднало с издигането на франкската държава, която при Карл Велики се превърнала в могъща военнополитическа сила. През 800 г., на връх Коледа, римският папа коронясал франкския владетел за „император на римляните". След близо три века легендата за римското величие отново възкръснала Римската империя, се простирала от р. Ебро в Испания до земите на Средния Дунав. Около 803 г. франкските войски разгромили Аварския хаганат. Две години по-късно хан Крум помел остатъците от някога могъщото военно-племенно обединение. България и франкската империя станали непосредствени съседи по Средния Дунав. В новите територии имало изобилие от руди и каменна сол - два особено ценени в онази епоха артикула.
През 807 г. хан Крум подкрепил разбунтувалите се славяни с внезапен поход по долината на р. Струма.. Две години по-късно българите превзели ключовата крепост Сердика, която била от стратегическо значение за овладяването на Македония. В началото на 811 г. Никифор I подготвил нов поход, да да ликвидира българската държава. Крум побързал да предложи мир, но „императорът бил заслепен от собственото си зломислие - коментира летописецът Теофан - и от внушенията на своите съветници" и високомерно отхвърлил мирните предложения на българите. Хан Крум направил последен опит да уреди конфликта с мирни преговори, но отново му било отказано. Тогава хан Крум мобилизирал всичко годно да носи оръжие - в това число жените и аварските военнопленници. В ранните зори на 26 юли 811 г. българите връхлетели византийския лагер и в настъпилата сеч „заги-нала - както пише Теофан - цялата християнс-ка красота". Няколко дни по-късно отрязаната му глава Никифор Геник стърчала набодена на копие „за показ на идващите при него [Крум]", коментира с горчивина Теофан. Хронистите съобщават и за нещастието на Ставракий, който се спасил от клането при Върбишкия проход, но поради тежко нараняване бил принуден да абдикира от престола и да предостави властта на зет си Михаил I Рангаве. Податлив на внушения от лоши съветници, новият император заявил, че ще продължи войната При завземането на Месемврия, Крумовите войници пленили 36 медни сифона за изстрелване на прочутия „гръцки огън" - секретно оръжие, което византийците пазели в дълбока тайна.Очаквайки скорошен удар срещу столицата новият император Лъв 5 арменец я подготвил за продължителна отбрана. Както се очаквало, на 17 юли хан Крум се явил под стените и за ужас и почуда на обсадените константинополци , но нямал намерение да предприема неподготвен една рискована обсада. Започнали мирни преговори, по време на които обаче византийците му устроили засада,но ханът се отървал невредим.Започнала мащабна подготовка за щурмуването на непревземаемия град. Внезапната кончина на българския владетел, който се споминал от сърдечен удар на 13 април 813г.отложилаатаката.
Управлението на хан Крум е свързано и с едно знаменателно събитие от вътрешния живот на страната - издаването на първите писмени закони. Отзвук от това събитие откриваме в една византийска енциклопедия „Свида", написана през Х в. Там на буквата „алфа", където се разказва за аварите, се споменава, че ханът „свикал всички българи" и заповядал как да се отнасят с крадците, просяците и клеветниците. През краткото, но изключително динамично управление на хан Крум България не само увеличила територията си, но и станала сила, с която могъщите й съседи Византия и франкската империя трябвало да се съобразяват.