ЦАР СИМЕОН.bmpЦар Симеон I, българският владетел, наречен от народа си Велик.

Велики са постиженията на неговото управление. Наред с успешните воини, царят превръща България в трети културен център на тогавашния свят. Неговото време е време на териториално разширение- България мие бреговете си на три морета, това е време и на недостигнат през вековете културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура.


Началото
Симеон застава на чело на държавата след като по- големият му брат- Владимир Расате е свален от трона и ослепен, заради опита си да върне страната към езичеството.

Старият цар Борис, напуска манастира, за да защити делото на своя живот. Той поставя на трона най-малкия си син, който бил готвен за глава на българската църква. Символичен край на езическото минало е поставен с преместването на столицата от Плиска в Преслав. Освен това българският става официален език в богослужението.

Въпреки, че не е подготвян за владетел (той е трети син на Борис), Симеон е един от най- ерудираните хора в страната.

Младият цар получава образованието си във Византия. Той е възпитаник на престижната Магнаурската школа. В столицата на Византийската империя получава отлично образование и изучава реториката на Демостен и Аристотел.

Но въпреки, че е наричан във византийските хроники „полугрък”, неговата политика изцяло е подчинена на българските интереси.

Още с възкачването си на престола Симеон започва война с Византия. Конфликтът е предизвикан от преместването на българското тържище от Константинопол в Солун през 894 г. Тези действията на Византия засягат, както икономическите интереси на България, така и нейният международен престиж.


Константинопол- мечтата на един живот

В отговор българската войска нахлува в източна Тракия без да срещне никаква съпротива. Поставя се началото на продължителен военен конфликт. Две години след началото на войната Византия е принудена да иска мир. Великата империя се задължава да изплаща на България годишен данък. През следващите години, за първи път в историята си, българската държава достига до Адриатическо море.

През 904 г. тържището ни е върнато обратно в Константинопол, а българо-византийската границата минава на 20 км от Солун.

През 912 г. Византия отказва да плати годишния си данък към България и Симеон обсажда Константинопол. След продължителни преговори през есента на 913 г. е сключен мир, с който официално е призната царската титла на българския владетел.

Година по- късно във Византия е извършен държавен преврат. Започва трескава подготовка за война с българите. На 20 август 917 г. близо до река Ахелой войските на Симеон за пореден път разбиват противника. Погромът на византийците е пълен.

Победите обнадеждават царя и той започва да мисли за завладяването на Константинопол. Да бъде император на ромеите и българите става негова цел. Израз на това му намерение е титлата с която се именувал — „Василевс на всички българи и гърци“, „Симеон в Христа Бога — самодържец на всички българи и ромеи“.

Осъзнавайки, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот, Симеон прави опити да се съюзи с арабите. Опитите му обаче не се овенчават с успех.

Това обаче не води до застой във външната му политика. В отговор на антибългарската политика на сърбите, Симеон сломява войските им и премахва държавата от картата на Балканите. Следва конфликт с хърватско кралство, вероятно предизвикан от Византия. Това е първата война, която българският владетел губи. И последната, която води...


„Златен век“ на българската писменост и култура

Успоредно с големите военните успехи, Симеон постига завидни резултати и вътре в страната. Управлението му е белязано от разцвет на книжнината, архитектурата и изкуствата.

Столицата е сравнявана от съвременниците с Константинопол. В Преслав са “Златната” църква и тронната зала, които се отличавали с великолепието си.

По това време е създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци.

Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг- някои от безспорните литературни творци в Българското средновековие. Самият цар също се изявява като автор.

Жанровете, в които литературоведите творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химнографически произведения, поезия, хроника, летопис, исторически разказ.

Забележителни са "Шестоднев" от Йоан Екзарх, "Учително евангелие" (включващо в себе си и "Азбучна молитва") от Константин Преславски, "За буквите" на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които нямаме запазени произведения.


Недостижимото през вековете

Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище нa културен и духовен живот.

Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепва властта си вътре в държавата и провежда стабилна вътрешна политика.

Затова заслужено остава в нашата история като Симеон Велики!